С присъда от 01.10.2024 г. по НОХД  № 1234/2022 г.

С присъда от 01.10.2024 година по НОХД  № 1234/2022 година Софийски градски съд (СГС) призна обвиняем за отговорен в това, че на 20.06.2021 година като български жител излязъл през границата на страната през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Малко Търново “ за да взе участие в закононарушение по алинея 1 на член 108а от Наказателен кодекс, а точно по член 115 (убийство) и член 128 (тежка телесна повреда) от Наказателен кодекс, в това число и против друга страна – Сирия, за да сътвори ужас и боязън в популацията – закононарушение по член 108а, алинея 6, вр. алинея 1 Наказателен кодекс.

Съдът е наложил на подсъдимия наказване 7 години отнемане от независимост при първичен общ режим на изтърпяване.

Обвинителният акт е импортиран в съда от Специализирана прокуратура (закрита) на 05.04.2022 година след извършено следствие от следовател.

Според обвиняването подсъдимият живеел дружно с майка си, татко си и сестра си в България, където приключил и междинното си обучение. Като дете се занимавал със спорт, измежду приятелите си бил разговорлив, само че с родителите си споделял рядко.

През м. март 2020 година, когато бил на 20 години, подсъдимият отпътувал във Франция при вуйчо си. Известно време живеел при него, само че общували рядко. Сам си намерил работа като общ строителен служащ. Там той открил контакти с екстремистки настроени лица и попаднал в среда, която оказала коренно влияние върху него. В продължение на няколко месеца живеел отвън дома на вуйчо си при другари.

Започнал да учи исляма, да се интересува от религиозна литература и да слуша проповеди в интернет. Получавал книги на религиозна тема на турски, британски и френски език от свои другари в Република Турция, с които поддържал връзка посредством обществените мрежи.

Постепенно се радикализирал до степен да възприема множеството хора като „ неверници “. Споделял пред приятелите си предпочитание да отиде в Сирия и да се включи в редиците на терористични организации, където щял да оказва помощ на хората, на дамите и децата, дружно с групировки на мъжете в Сирия и да води война с оръжие против „ неверниците “.

Малко откакто се върнал в България при фамилията си, околните на подсъдимия забелязали смяната в държанието му. Той трансформирал външния тип, метода си на хранене и ежедневните си привички. Затварял се в стаята си, където се молел по през целия ден, употребявайки молитвено чердже с неговото име и четял мюсюлманска религиозна литература, говорел, че доста хора в Турция имали потребност от помощ, пеел религиозни песни. В обществените мрежи контактувал с доста ислямисти и споделял клипове на хора с качулки, оръжия и хора с униформи, изпращал фотоси на воюващи хора, клипове, свързани със Сирия и споделял предпочитание да взе участие в боевете там. Поведението на подсъдимия ставало мотив за фамилни разправии, което го принуждавало да напуща дома си и да отива при другари, с които разговарял главно на тематика вяра. Той изразявал обвързаност към джихад и отрицателно мнение по отношение на множеството хора, които съгласно него били „ неверници “.

В един миг подсъдимият почнал да провежда пътешестване към Република Турция, захласнат от концепцията да оказва помощ на хората в Сирия. На 14.06.2021 година закупил билет, като обяснил на собствен другар, че пътуването му било финансирано от друго лице. Извадил си и нов интернационален паспорт. Преди да замине подсъдимият оставил на собствен другар саморъчно написано на турски език писмо до родителите му със повеля да им бъде предадено три дни откакто замине. В него заявявал желанието си да се причисли към терористична организация, с цел да оказва помощ на нуждаещите се в битката против „ неверниците “.

От наличието на писмото ставало ясно, че подсъдимият е религиозно радикализиран, че изборът му е персонален и е взел решението си, с цел да служи на Аллах, както и че това не е всеотдайност, а дълг. Написал още, че отива в Рая, че ще се причисли към армията на Бога, отправял апел към родителите си да не го мислят и заявявал, че ще бъде добре.

В нощта сред 19 и 20 юни 2021 година в 00,32 часа подсъдимият, пътувайки с рейс, напуснал рамките на Република България в посока Република Турция през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Малко Търново “ и към 04,00-04,30 ч. дошъл в гр. Истанбул. Там потърсил джамия и място, откъдето може да хване рейс до гр. Хатай, който е наоколо до границата със Сирия. Целта му била да се причисли към терористична организация и да прави джихад по този начин, както бил описал в писмото.

След заминаването на подсъдимия в Турция татко му се свързал посредством обществена мрежа с лице, на което разкрил, че синът му изпращал пари. Лицето отрекло да познава подсъдимия, а след това изпратило на татко му фотография, пишейки, че са на отмора. След това изтрило чата. Подсъдимият се свързал посредством друга обществена мрежа с майка си и ѝ споделил, че е в Сирия, след което прекратил връзката с нея.

На 29.06.2021 година родителите на младия мъж отпътували за Турция и разказали всичко на локалните полицейски управляващи. Подсъдимият бил открит и настанен в репатрационен център в гр. Хатай заради „ нарушение на неразрешена военна зона “, за което били известени българските управляващи. На 10.08.2021 година подсъдимият бил предаден от турските на българските управляващи на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Малко Търново “. 

В хода на досъдебното произвеждане подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Преди внасяне на делото в съда мярката му е била променена в домакински арест, която търпял и все още на постановяване на присъдата.

Присъдата на Софийски градски съд не е дефинитивна и предстои на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд, оповестяват от пресцентъра на СГП.